Рождество Христово е един от най-големите християнски празници. В основата му е раждането на спасителя Христос. За това радостно събитие четем в Евангелието на Лука, 2 глава "А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена. Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов), за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна. И когато бяха там, навършиха се дните й да роди. И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. Езическите корени на празника са в онези далечни времена, когато първо-битните хора са забелязали, че в края на декември дните отново се увеличават, т.е. слънцето отново се ражда.Както при всички уседнали земеделски индоевропейски народи, така и у славяните календарът се изгражда според Слънцето - съобразно неговото движение спрямо Земята, неговите фази и цикли. Основни ориентири са равноденствията - пролетни (21 тревен/март) и есенни (23 коловоз /септември), и слънцестоянията - летни (22 липен /юни) и зимни (22 студен /декември). Във връзка с тези четири основни слънчеви фази, сред славяните е битувало и възприемането на слънцето като сложно многолико божество с четири превъплъщения. Самото слънце - това е младият, светъл, златолик бог Даждбог. На празника Коледа (22 студен/декември - зимно слънцестоене) той се ражда и го наричат Коледа - слънцето младенец, новороденото слънце; от тогава той започва да расте, т.е. денят се удължава. На 21 тревен (март) - пролетното равноденствие - детето-слънце Коледа става млад мъж и го наричат Ярило; тогава денят е равен на нощта. До празника Къпало (22 липен/юни - лятно слънцестоене) младото слънце Ярило е достигнало своя апогей и вече е зрял мъж, когото наричат Къпало; тогава денят е най-голям в цялата година. От Къпало насетне слънцето-мъж Къпало започва да се смалява, за да достигне своята старост и в деня на есенното равноденствие (23 коловоз/септември) го наричат Хърс - слънце-старец. От този миг до следващия празник Коледа (зимно слънцестоене - 22 студен/декември) старото слънце залинява, смалява се и умира (когато нощта е най-дълга), за да се прероди отново в новороденото слънце Коледа. Името Коледа представлява побългарена форма на римското Календе. С "календе" римляните означавали първия ден на всеки месец. По силата на фонетични закони календи в българския език станало Коледа. За това много спомогнала и народната етимология свързваща я с глагола "коля", нали за празника се коли прасе. koledata.page.tl  koledata.com